anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
29 jul 2009, 21:38

Спирка 

  Poesía » Versos blancos
442 0 6

Следобедът е  мърляво бездомно куче,

захапало си тънката опашка –

от своята самодостатъчност пленено,

прилежно преброява си бълхите.

Мирише на напечена трева, на лято:

узряло е, в ръцете ти ще падне

и сочна щедрост във лицето ти ще плисне –

тръпчиво-сладък отминаващ юли.

Жени светлеят под индийските си рокли,

умората като пета проблясва.

Мъже предвкусват алкохолната целувка –

след чашка ще изпънат раменете.

Момче /хормоните – със пълна газ/ потръпва

до крехка деколтирана девойка:

след допира на погледа му хлад се спуща

по стръмната пътека на гърба й.

А старец – във секундата без болка – мисли:

навярно има смисъл да сме живи.

Задъхан от наднормените килограми,

поглъща всички автобусът вечен...

 

И невъзможно е да видим по-далече

от хоризонта, който е в душата.

© Аноним Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??