anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
Jul 29, 2009, 9:38 PM

Спирка 

  Poetry » White poetry
437 0 6

Следобедът е  мърляво бездомно куче,

захапало си тънката опашка –

от своята самодостатъчност пленено,

прилежно преброява си бълхите.

Мирише на напечена трева, на лято:

узряло е, в ръцете ти ще падне

и сочна щедрост във лицето ти ще плисне –

тръпчиво-сладък отминаващ юли.

Жени светлеят под индийските си рокли,

умората като пета проблясва.

Мъже предвкусват алкохолната целувка –

след чашка ще изпънат раменете.

Момче /хормоните – със пълна газ/ потръпва

до крехка деколтирана девойка:

след допира на погледа му хлад се спуща

по стръмната пътека на гърба й.

А старец – във секундата без болка – мисли:

навярно има смисъл да сме живи.

Задъхан от наднормените килограми,

поглъща всички автобусът вечен...

 

И невъзможно е да видим по-далече

от хоризонта, който е в душата.

© Аноним All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??