Спирка
Следобедът е мърляво бездомно куче,
захапало си тънката опашка –
от своята самодостатъчност пленено,
прилежно преброява си бълхите.
Мирише на напечена трева, на лято:
узряло е, в ръцете ти ще падне
и сочна щедрост във лицето ти ще плисне –
тръпчиво-сладък отминаващ юли.
Жени светлеят под индийските си рокли,
умората като пета проблясва.
Мъже предвкусват алкохолната целувка –
след чашка ще изпънат раменете.
Момче /хормоните – със пълна газ/ потръпва
до крехка деколтирана девойка:
след допира на погледа му хлад се спуща
по стръмната пътека на гърба й.
А старец – във секундата без болка – мисли:
навярно има смисъл да сме живи.
Задъхан от наднормените килограми,
поглъща всички автобусът вечен...
И невъзможно е да видим по-далече
от хоризонта, който е в душата.
© Аноним All rights reserved.
