Далеч зад гърба ми е китната гара,
перонът с готови да тръгнат мечти,
където крадец на посоки, коварно,
света преобърнал – стрелките смени.
Коловози безименни следвам полека,
току по ръба на траверсните дни.
Колко безплодни слънца прегоряха?!
Семафор забавя с тревожни очи
поредния влак. Дори не поглеждам,
как чезне сред сивата пустош напред;
В продрания джоб на сирота надежда
няма останал и грош за билет.
Нещо се случи... Към мен бистър ручей
дотича през млади, ливадни треви;
Хармония чудна от галещи звуци.
Песен заля ме, опи ме, смути...
а нейде дълбоко заточена нежност
потръпна невярващо още с криле,
разчупвайки плахо оковите скрежни.
За първи път свърнах. Или се завърнах?
Видях разточително-цветно поле,
де облаци ронещи ябълков сняг
кътаха къщичка, кипро стоборче,
стари лозници, бръшлян, малинак и...
извора песенен, стигнал сърцето ми.
Жена, коленичила в пъстра леха;
Бе скрито лицето. Овали, ръцете -
сияеха меко с добра светлина.
Тя пееше, милвайки с обич цветята.
В косите ù сбраният слънчев янтар
изтичаше щедро във фините чашки,
добавяйки медноуханен нектар.
Палаво кичурче току гъделичне
тичинка нежна, примряла от свян;
Цветята се смеят, главички склонили
в топлото ложе на ведрата длан.
Мило, вълшебно – по ангелски чисто!
Именно то ме разтърси. В гръдта
отвори се пропаст – жажда неистова;
мислех я мъртва от дълги лета.
Избягах тогава... А жаждата стене,
по-жива от всякога – връща ме там;
Сякаш в безплътно, неземно видение,
погалва лицето ми мъничка длан.
Коловози отново потъват в безкрая.
Дните прекрачвам, не толкова сам;
Дали бях повярвал? За бога! – не зная,
но имах Начало – едничкия знак,
че спирка, наречена Простичко щастие,
може би пази за мен светъл праг,
на който с въздишка, до Нея приседнал,
без болка дочакам последния влак.
22.05.2014
© Людмил Нешев Todos los derechos reservados
"Тя пееше, милвайки с обич цветята.
В косите ù сбраният слънчев янтар
изтичаше щедро във фините чашки,
добавяйки медноуханен нектар."
За подобен изказ човек може само благородно да ти завиди! Имаш толкова тънък усет към детайлите, че едва ли друг би могъл да нарисува така образно и с фини четки тази картина!