Далеч зад гърба ми е китната гара,
перонът с готови да тръгнат мечти,
където крадец на посоки, коварно,
света преобърнал – стрелките смени.
Коловози безименни следвам полека,
току по ръба на траверсните дни.
Колко безплодни слънца прегоряха?!
Семафор забавя с тревожни очи
поредния влак. Дори не поглеждам,
как чезне сред сивата пустош напред;
В продрания джоб на сирота надежда
няма останал и грош за билет. ...