3 ene 2012, 19:16

Спокоен

  Poesía » Otra
512 0 1

Масивен, солиден, спокоен.

В пространството той на тишината господар е.


Непоклатим, неудържим, покрит единствено с пелерина от слънчеви лъчи.


Покрит е с прах заради времето, неусетно минавайки покрай него като спокоен минувач.


Спокоен той чака, отброява, изчислява и размисля бъдещето, края и началото на вечността.


Отгатвайки идващото, изчаквайки.


Спокоен.



Станимир

HeroBryan

Стефанов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимир Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • всеки текст е като блюдо - храни с вида си, освен с думи.
    оформяйте текстовете си.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...