Jan 3, 2012, 7:16 PM

Спокоен

  Poetry » Other
509 0 1

Масивен, солиден, спокоен.

В пространството той на тишината господар е.


Непоклатим, неудържим, покрит единствено с пелерина от слънчеви лъчи.


Покрит е с прах заради времето, неусетно минавайки покрай него като спокоен минувач.


Спокоен той чака, отброява, изчислява и размисля бъдещето, края и началото на вечността.


Отгатвайки идващото, изчаквайки.


Спокоен.



Станимир

HeroBryan

Стефанов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станимир Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • всеки текст е като блюдо - храни с вида си, освен с думи.
    оформяйте текстовете си.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...