Eipril (Хари Спасов)
1388 5710
27 jun 2018, 22:22

Сполука 

  Poesía » Otra
312 0 10

                 Глава заравяш в пясък,

                 на глух се правиш и на луд.

                 Усмивка слагаш с блясък,

                 достойна за придворен шут.

 

                 Едно си мислиш - друго казваш

                 и гръб превиваш за поклон.

                 Богатият със мед да мажеш

                 за теб неписан е закон.

 

                 Подслушваш тайно по вратѝ,

                 разнасяш подло всяка клюка.

                 Ти цар изпечен на игри,

                 които водят към сполука.

 

                 Без грам достойнство.Дявол жив.

                 Без капка съвест,но с пари.

                 Дали така си по-щастлив?

                 Дали са светли твойте дни?

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??