Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
27 июн. 2018 г., 22:22

Сполука 

  Поэзия » Другая
336 0 9

                 Глава заравяш в пясък,

                 на глух се правиш и на луд.

                 Усмивка слагаш с блясък,

                 достойна за придворен шут.

 

                 Едно си мислиш - друго казваш

                 и гръб превиваш за поклон.

                 Богатият със мед да мажеш

                 за теб неписан е закон.

 

                 Подслушваш тайно по вратѝ,

                 разнасяш подло всяка клюка.

                 Ти цар изпечен на игри,

                 които водят към сполука.

 

                 Без грам достойнство.Дявол жив.

                 Без капка съвест,но с пари.

                 Дали така си по-щастлив?

                 Дали са светли твойте дни?

© Хари Спасов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря,Пепи,Васе,Гавраиле,Вили,Милко,Влади,Георги,Руми,Ирина,Люси!
  • 🌹🍀Браво Хари!
  • Леле,какъв образ рисуваш,Хари!За съжаление от действителен,по-съвременен!И да ти кажа,тия хора си се чувстват щастливи!И се хвалят със сполуките си!
  • Едва ли такива хора са щастливи, всичко около тях е измамно и суетно до мига, в който нещо ги разтърси! Поздрав, Хари!
  • Сериозно... И хубаво написано...
  • Харито!!! На никой не прощава
    Поздрави.
  • Струва ми се че и Дявола има по-голямо достойнство.
  • Не ги разбирам, но са много! Щъкат между нас.
  • Това сякаш, е гатанка за лицемера. Поздрави, Хари!
Предложения
: ??:??