Eipril (Хари Спасов)
1388 5710
27.06.2018 г., 22:22 ч.

Сполука 

  Поезия » Друга
311 0 10

                 Глава заравяш в пясък,

                 на глух се правиш и на луд.

                 Усмивка слагаш с блясък,

                 достойна за придворен шут.

 

                 Едно си мислиш - друго казваш

                 и гръб превиваш за поклон.

                 Богатият със мед да мажеш

                 за теб неписан е закон.

 

                 Подслушваш тайно по вратѝ,

                 разнасяш подло всяка клюка.

                 Ти цар изпечен на игри,

                 които водят към сполука.

 

                 Без грам достойнство.Дявол жив.

                 Без капка съвест,но с пари.

                 Дали така си по-щастлив?

                 Дали са светли твойте дни?

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??