Сполука
Глава заравяш в пясък,
на глух се правиш и на луд.
Усмивка слагаш с блясък,
достойна за придворен шут.
Едно си мислиш - друго казваш
и гръб превиваш за поклон.
Богатият със мед да мажеш
за теб неписан е закон.
Подслушваш тайно по вратѝ,
разнасяш подло всяка клюка.
Ти цар изпечен на игри,
които водят към сполука.
Без грам достойнство.Дявол жив.
Без капка съвест,но с пари.
Дали така си по-щастлив?
Дали са светли твойте дни?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
