28 may 2007, 7:50

Спомен

  Poesía
1K 0 2

Нежно пак очите ти разпалват в мен
пожар от болка, от спомена за тебе породен.
Дори така...
Дори на снимката, от старост пожълтяла,
те виждам пак пред мен,
как леко се усмихваш и в очите ти прочитам пак:

   "Обичам те"...

Да можех само само за момент отново ръката ти да хвана
и без да казвам нищо да те погледам.
Но знам, знам, че някой ден отново ще те видя.
В сънят си ще потегля и завинаги ще бъда с теб...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тръмс Гърков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, има малко тъга, но е написано много искренно, чувсвенно. Въздейства ми! Поздравления Мр.Тръмс!
  • Малко тъжно, но много хубаво! Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...