28 мая 2007 г., 07:50

Спомен

1K 0 2

Нежно пак очите ти разпалват в мен
пожар от болка, от спомена за тебе породен.
Дори така...
Дори на снимката, от старост пожълтяла,
те виждам пак пред мен,
как леко се усмихваш и в очите ти прочитам пак:

   "Обичам те"...

Да можех само само за момент отново ръката ти да хвана
и без да казвам нищо да те погледам.
Но знам, знам, че някой ден отново ще те видя.
В сънят си ще потегля и завинаги ще бъда с теб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тръмс Гърков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, има малко тъга, но е написано много искренно, чувсвенно. Въздейства ми! Поздравления Мр.Тръмс!
  • Малко тъжно, но много хубаво! Поздрави!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...