Спомен
Нежно пак очите ти разпалват в мен
пожар от болка, от спомена за тебе породен.
Дори така...
Дори на снимката, от старост пожълтяла,
те виждам пак пред мен,
как леко се усмихваш и в очите ти прочитам пак:
"Обичам те"...
Да можех само само за момент отново ръката ти да хвана
и без да казвам нищо да те погледам.
Но знам, знам, че някой ден отново ще те видя.
В сънят си ще потегля и завинаги ще бъда с теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тръмс Гърков Всички права запазени
