May 28, 2007, 7:50 AM

Спомен

  Poetry
1K 0 2

Нежно пак очите ти разпалват в мен
пожар от болка, от спомена за тебе породен.
Дори така...
Дори на снимката, от старост пожълтяла,
те виждам пак пред мен,
как леко се усмихваш и в очите ти прочитам пак:

   "Обичам те"...

Да можех само само за момент отново ръката ти да хвана
и без да казвам нищо да те погледам.
Но знам, знам, че някой ден отново ще те видя.
В сънят си ще потегля и завинаги ще бъда с теб...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тръмс Гърков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, има малко тъга, но е написано много искренно, чувсвенно. Въздейства ми! Поздравления Мр.Тръмс!
  • Малко тъжно, но много хубаво! Поздрави!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...