Един спомен светъл и щастлив,

                                   един спомен, ах, до болка ми е той познат.

                                   Един спомен, който ме изпълва с нежност, топлина...

                                   Един спомен, но реален ли е той

                                   или една мечта, детски блян, фалш, игра,

                                   която всяка вечер в съзнанието ми се рови

                                   и търси място да се хване, за едничката ми капка радос?

                                   За да я превърне в нереалност и несбъдната мечта.

                                   Всяка нощ наново аз се раждам, за да те открия

                                   и се моля бог да върне вримето назад, за да разбера:

                                  Истина ли бяха щастливите слънчеви дни,

                                  или една измама на болното съзнание?

                                  Ах, мой спомен, запази се в сърцето ми

                                  тъй нереално чист като моята детска мечта...