Един спомен светъл и щастлив,
един спомен, ах, до болка ми е той познат.
Един спомен, който ме изпълва с нежност, топлина...
Един спомен, но реален ли е той
или една мечта, детски блян, фалш, игра,
която всяка вечер в съзнанието ми се рови
и търси място да се хване, за едничката ми капка радос?
За да я превърне в нереалност и несбъдната мечта.
Всяка нощ наново аз се раждам, за да те открия
и се моля бог да върне вримето назад, за да разбера:
Истина ли бяха щастливите слънчеви дни,
или една измама на болното съзнание? ...