17 нояб. 2007 г., 11:41

Спомен

850 0 2

                                   Един спомен светъл и щастлив,

                                   един спомен, ах, до болка ми е той познат.

                                   Един спомен, който ме изпълва с нежност, топлина...

                                   Един спомен, но реален ли е той

                                   или една мечта, детски блян, фалш, игра,

                                   която всяка вечер в съзнанието ми се рови

                                   и търси място да се хване, за едничката ми капка радос?

                                   За да я превърне в нереалност и несбъдната мечта.

                                   Всяка нощ наново аз се раждам, за да те открия

                                   и се моля бог да върне вримето назад, за да разбера:

                                  Истина ли бяха щастливите слънчеви дни,

                                  или една измама на болното съзнание?

                                  Ах, мой спомен, запази се в сърцето ми

                                  тъй нереално чист като моята детска мечта...

                               

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Ах, мой спомен, запази се в сърцето ми
    тъй нереално чист като моята детска мечта..."

    Много хубаво стихотворение!
    Спомените са хубаво нещо, запази само най-хубавите! 6+
  • Спомените са нашето минало съществуване.
    Запази ги чисти.Хубаво е. С обич.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...