8 jul 2007, 12:06

Спомен 

  Poesía
1204 0 3

     Спомен
        

Спри, недей да ме докосваш,
спри, наистина боли.
Нима не чувстваш, че угасва
нашата любов? Не ще гори.

Можеше да  ме обичаш,
да ме галиш в ранните зори,
да усещам топлината ти,
твоя дъх и твоите сълзи.

Сега съм силна - няма да отстъпя,
не ще пророня ни сълза,
душата ми е чиста и спокойна.
С гордост се наричам аз жена!
















© Галина Сакутска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??