8.07.2007 г., 12:06 ч.

Спомен 

  Поезия
1059 0 3

     Спомен
        

Спри, недей да ме докосваш,
спри, наистина боли.
Нима не чувстваш, че угасва
нашата любов? Не ще гори.

Можеше да  ме обичаш,
да ме галиш в ранните зори,
да усещам топлината ти,
твоя дъх и твоите сълзи.

Сега съм силна - няма да отстъпя,
не ще пророня ни сълза,
душата ми е чиста и спокойна.
С гордост се наричам аз жена!
















© Галина Сакутска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??