Спомен
Спри, недей да ме докосваш,
спри, наистина боли.
Нима не чувстваш, че угасва
нашата любов? Не ще гори.
Можеше да ме обичаш,
да ме галиш в ранните зори,
да усещам топлината ти,
твоя дъх и твоите сълзи.
Сега съм силна - няма да отстъпя,
не ще пророня ни сълза,
душата ми е чиста и спокойна.
С гордост се наричам аз жена!
© Галина Сакутска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
