Спомен

8 июл. 2007 г., 12:06

Поэзия

1060 0 3

Спомен

Спри, недей да ме докосваш,
спри, наистина боли.
Нима не чувстваш, че угасва
нашата любов? Не ще гори.

Можеше да ме обичаш,
да ме галиш в ранните зори,
да усещам топлината ти,
твоя дъх и твоите сълзи.

Сега съм силна - няма да отстъпя,
не ще пророня ни сълза,
душата ми е чиста и спокойна.
С гордост се наричам аз жена!

Спомен

Свързани произведения

Комментарии

Предложения