24 nov 2007, 15:10

Спомен

1.4K 0 5
В мислите ми винаги ти ще останеш,
в сърцето ми винаги радостта ще трепти,
спомняйки си за тези прекрасни дни, които ти ми подари
и цялото щастие и любов на света ми дари.
Но не съумях любовта да запазя и щастието си дори.
Като птица ти отлетя, а с теб и любовта.
Теб вече те няма и липсваш ми ти, 
в тез прекрасни дни чувствата си пред мен ти разкри.
Душата ми плаче и сърцето тупти в молитва да се върнеш ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...