Nov 24, 2007, 3:10 PM

Спомен

  Poetry » Love
1.4K 0 5
В мислите ми винаги ти ще останеш,
в сърцето ми винаги радостта ще трепти,
спомняйки си за тези прекрасни дни, които ти ми подари
и цялото щастие и любов на света ми дари.
Но не съумях любовта да запазя и щастието си дори.
Като птица ти отлетя, а с теб и любовта.
Теб вече те няма и липсваш ми ти, 
в тез прекрасни дни чувствата си пред мен ти разкри.
Душата ми плаче и сърцето тупти в молитва да се върнеш ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...