Nov 24, 2007, 3:10 PM

Спомен

  Poetry » Love
1.4K 0 5
В мислите ми винаги ти ще останеш,
в сърцето ми винаги радостта ще трепти,
спомняйки си за тези прекрасни дни, които ти ми подари
и цялото щастие и любов на света ми дари.
Но не съумях любовта да запазя и щастието си дори.
Като птица ти отлетя, а с теб и любовта.
Теб вече те няма и липсваш ми ти, 
в тез прекрасни дни чувствата си пред мен ти разкри.
Душата ми плаче и сърцето тупти в молитва да се върнеш ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...