24.11.2007 г., 15:10

Спомен

1.4K 0 5
В мислите ми винаги ти ще останеш,
в сърцето ми винаги радостта ще трепти,
спомняйки си за тези прекрасни дни, които ти ми подари
и цялото щастие и любов на света ми дари.
Но не съумях любовта да запазя и щастието си дори.
Като птица ти отлетя, а с теб и любовта.
Теб вече те няма и липсваш ми ти, 
в тез прекрасни дни чувствата си пред мен ти разкри.
Душата ми плаче и сърцето тупти в молитва да се върнеш ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....