LunnaPtica (Теодора )
1 4

1 ene 2013, 4:49

Спомен

Poesía » Otra

745 0 1

Погледът ми се спря на нея – старата китара

Събрала прах и спомени - разказани от струните...

Но сега те мълчат... няма за какво да разказват

За миг се връщам в тези спомени

Спомени разказващи за болка тъга и самота...

За отминалите дни...

Спомени разказващи за нея...

Но мигът свърши...

Извръщам поглед

Затварям вратата и с нея спомените...

Ще забравя за тази стая...

спомените...

китарата...

прахта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0