1 янв. 2013 г., 04:49

Спомен

753 0 1

Погледът ми се спря на нея – старата китара

Събрала прах и спомени - разказани от струните...

Но сега те мълчат... няма за какво да разказват

За миг се връщам в тези  спомени

Спомени  разказващи за болка тъга и самота...

За  отминалите дни... 

Спомени разказващи за нея...

 

Но мигът свърши...

 

Извръщам поглед

Затварям вратата и с нея спомените...

Ще забравя за тази стая...

спомените...

китарата...

прахта...

    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има качества, стихотворението!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...