Погледът ми се спря на нея – старата китара
Събрала прах и спомени - разказани от струните...
Но сега те мълчат... няма за какво да разказват
За миг се връщам в тези спомени
Спомени разказващи за болка тъга и самота...
За отминалите дни...
Спомени разказващи за нея...
Но мигът свърши...
Извръщам поглед
Затварям вратата и с нея спомените...
Ще забравя за тази стая...
спомените...
китарата...
прахта...
© Теодора All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
