Jan 1, 2013, 4:49 AM

Спомен

  Poetry » Other
750 0 1

Погледът ми се спря на нея – старата китара

Събрала прах и спомени - разказани от струните...

Но сега те мълчат... няма за какво да разказват

За миг се връщам в тези  спомени

Спомени  разказващи за болка тъга и самота...

За  отминалите дни... 

Спомени разказващи за нея...

 

Но мигът свърши...

 

Извръщам поглед

Затварям вратата и с нея спомените...

Ще забравя за тази стая...

спомените...

китарата...

прахта...

    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора All rights reserved.

Comments

Comments

  • Има качества, стихотворението!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...