1.01.2013 г., 4:49

Спомен

749 0 1

Погледът ми се спря на нея – старата китара

Събрала прах и спомени - разказани от струните...

Но сега те мълчат... няма за какво да разказват

За миг се връщам в тези  спомени

Спомени  разказващи за болка тъга и самота...

За  отминалите дни... 

Спомени разказващи за нея...

 

Но мигът свърши...

 

Извръщам поглед

Затварям вратата и с нея спомените...

Ще забравя за тази стая...

спомените...

китарата...

прахта...

    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има качества, стихотворението!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...