eddie (Ивайло Яков) eddie (Ивайло Яков)
1 224
13 abr 2007, 8:53

СПОМЕН

  Poesía
795 0 10
 

           СПОМЕН


Дуварите проговарят.

Там завърнах се

и спомени отварят

прозорците стари...

Повдигам се на пръсти -

пак баба сварих...

до икона се кръсти

и моли се за нещо,

името ми споменава...

и свещи...

Дядо печката стъква...

и чайник отгоре й.

Цвят липов втъква

мигове стари...

незрими.

А кандилото плаче

и гасне...

Пак съм сираче,

в себе си дотлявам,

а сипе се пепел

по косите ми...

Сам пак оставам,

но не и самотен -

моя си е Тъгата!

Тя спомена сиротен

жив държи и праща,

не иска много -

само със сълзи неми

й плащам...


12.04.07.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Страшно ми е близко това настроение! Дори писах писмо до оня , по-добрия свят! Прекрасно пишете , с чувство!
  • eddie (Ивайло Яков)
    eddie (Ивайло Яков)
    Благодаря, Мария!

    Ем. мерси, момиченце
  • mim4ek (Мария Дуплищева)
    mim4ek (Мария Дуплищева)
    Върна ме при баба...чак липов чай ми се допи...Има спомени които винаги ще отварят прозорците стари Поздрави за стиха ти !
  • Белоснежка (Гергана Шутева)
    Белоснежка (Гергана Шутева)
    Поздрави за чудесния стих, Иво! Звучи мило и свидно... Тази тематика сякаш винаги поражда носталгични, тъжни емоции...
  • eddie (Ивайло Яков)
    eddie (Ивайло Яков)
    Радвам се, че сте го прочели. Всички имаме спомени, без които не можем.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0