СПОМЕН

Поезия

793 0 10

СПОМЕН

Дуварите проговарят.

Там завърнах се

и спомени отварят

прозорците стари...

Повдигам се на пръсти -

пак баба сварих...

до икона се кръсти

и моли се за нещо,

името ми споменава...

и свещи...

Дядо печката стъква...

и чайник отгоре й.

Цвят липов втъква

мигове стари...

незрими.

А кандилото плаче

и гасне...

Пак съм сираче,

в себе си дотлявам,

а сипе се пепел

по косите ми...

Сам пак оставам,

но не и самотен -

моя си е Тъгата!

Тя спомена сиротен

жив държи и праща,

не иска много -

само със сълзи неми

й плащам...

12.04.07.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mariniki (Магдалена Костадинова)

Страшно ми е близко това настроение! Дори писах писмо до оня , по-добрия свят! Прекрасно пишете , с чувство!

2007-06-20T16:19:08+03:00
eddie (Ивайло Яков)

Благодаря, Мария!

Ем. мерси, момиченце

2007-04-20T21:56:36+03:00
mim4ek (Мария Дуплищева)

Върна ме при баба...чак липов чай ми се допи...Има спомени които винаги ще отварят прозорците стари Поздрави за стиха ти !

2007-04-19T00:09:46+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Поздрави за чудесния стих, Иво! Звучи мило и свидно... Тази тематика сякаш винаги поражда носталгични, тъжни емоции...

2007-04-14T23:40:13+03:00
eddie (Ивайло Яков)

Радвам се, че сте го прочели. Всички имаме спомени, без които не можем.

2007-04-14T20:30:54+03:00