8 abr 2011, 14:06

Спомен

  Poesía » Otra
998 0 7

Там, на двора, до старата къща,

там, на двора, де вишни растат,

моето детство спомен разгръща

и ме връща с години назад.

 

Там израснах с цветя благоуханни,

там израснах под ябълков кът.

Късни вечери, утрини ранни

ме повеждаха в приказен път.

 

Там, под вишните цъфнали, дето

със приятели верни играх.

А във късните вечери летни

след светулките тичах без страх.

 

И днеска, щом очи си затворя,

виждам двора със пролетен цвят,

чувам как нежно ме заговаря

и ме връща във детския свят.

  1. 23.03.2011 год.                                             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Блага Енева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...