8.04.2011 г., 14:06 ч.

Спомен 

  Поезия » Друга
770 0 7

Там, на двора, до старата къща,

там, на двора, де вишни растат,

моето детство спомен разгръща

и ме връща с години назад.

 

Там израснах с цветя благоуханни,

там израснах под ябълков кът.

Късни вечери, утрини ранни

ме повеждаха в приказен път.

 

Там, под вишните цъфнали, дето

със приятели верни играх.

А във късните вечери летни

след светулките тичах без страх.

 

И днеска, щом очи си затворя,

виждам двора със пролетен цвят,

чувам как нежно ме заговаря

и ме връща във детския свят.

  1. 23.03.2011 год.                                             

© Блага Енева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??