Apr 8, 2011, 2:06 PM

Спомен

  Poetry » Other
997 0 7

Там, на двора, до старата къща,

там, на двора, де вишни растат,

моето детство спомен разгръща

и ме връща с години назад.

 

Там израснах с цветя благоуханни,

там израснах под ябълков кът.

Късни вечери, утрини ранни

ме повеждаха в приказен път.

 

Там, под вишните цъфнали, дето

със приятели верни играх.

А във късните вечери летни

след светулките тичах без страх.

 

И днеска, щом очи си затворя,

виждам двора със пролетен цвят,

чувам как нежно ме заговаря

и ме връща във детския свят.

  1. 23.03.2011 год.                                             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Блага Енева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...