Apr 8, 2011, 2:06 PM

Спомен

  Poetry » Other
991 0 7

Там, на двора, до старата къща,

там, на двора, де вишни растат,

моето детство спомен разгръща

и ме връща с години назад.

 

Там израснах с цветя благоуханни,

там израснах под ябълков кът.

Късни вечери, утрини ранни

ме повеждаха в приказен път.

 

Там, под вишните цъфнали, дето

със приятели верни играх.

А във късните вечери летни

след светулките тичах без страх.

 

И днеска, щом очи си затворя,

виждам двора със пролетен цвят,

чувам как нежно ме заговаря

и ме връща във детския свят.

  1. 23.03.2011 год.                                             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Блага Енева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...