Спомен
Там, на двора, до старата къща,
там, на двора, де вишни растат,
моето детство спомен разгръща
и ме връща с години назад.
Там израснах с цветя благоуханни,
там израснах под ябълков кът.
Късни вечери, утрини ранни
ме повеждаха в приказен път.
Там, под вишните цъфнали, дето
със приятели верни играх.
А във късните вечери летни
след светулките тичах без страх.
И днеска, щом очи си затворя,
виждам двора със пролетен цвят,
чувам как нежно ме заговаря
и ме връща във детския свят.
- 23.03.2011 год.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Блага Енева Все права защищены
