VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
131 22
29 jun 2014, 13:29

Спомен 

  Poesía » De amor
450 0 5

Вървя по незабравената улица,

самият аз - забравен от света.

А споменът пищи като улулица

в настръхналата пустош на нощта.

 

Целунахме се точно тук - зад ъгъла,

през същия разперен, дрипав храст.

Дали тогава ти ме бе подлъгала?

Или пък теб те бях подлъгал аз?

 

Сега потъвам бавно в глухонямата,

жестока и нелепа самота.

И знам едно - че теб те няма! Няма те

в настръхналата пустош на нощта.

 

А ето я и къщата със сивите,

олющени от времето стени.

Тук някога прошепна ти горчивите

и сладки думи: "Искам... остани"!

 

И аз останах дълго. И се любихме

с отчаяна и дива красота.

А след това навеки се изгубихме

в настръхналата пустош на нощта.

© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??