Спомен

2 jun 2016, 12:33

Poesía » Del paisaje, Filosófica

710 1 0

Защо това,
което е най-важно за нас
стои винаги скрито от нас?
Или може би в нас ли?
Играе някакви игри.
В тъмно одеяло
грее се надежда,
трепти
и за нещяло,
топла и копнееща.
В скалите
разбиват се вълни
от спомени за това какво
страха
потъпквали сме заради идеала,
който щастие носи,
живеещи както
душата бленува.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Спомен

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas