Спомен

2 июн. 2016 г., 12:33

Поэзия » Пейзажная, Философская

735 1 0

Защо това,
което е най-важно за нас
стои винаги скрито от нас?
Или може би в нас ли?
Играе някакви игри.
В тъмно одеяло
грее се надежда,
трепти
и за нещяло,
топла и копнееща.
В скалите
разбиват се вълни
от спомени за това какво
страха
потъпквали сме заради идеала,
който щастие носи,
живеещи както
душата бленува.

Спомен

Свързани произведения

Комментарии

Предложения