Спомен
Защо това,
което е най-важно за нас
стои винаги скрито от нас?
Или може би в нас ли?
Играе някакви игри.
В тъмно одеяло
грее се надежда,
трепти
и за нещяло,
топла и копнееща.
В скалите
разбиват се вълни
от спомени за това какво
страха
потъпквали сме заради идеала,
който щастие носи,
живеещи както
душата бленува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Theo Всички права запазени
