Спомен

Jun 2, 2016, 12:33 PM

Poetry » Landscape, Phylosophy

733 1 0

Защо това,
което е най-важно за нас
стои винаги скрито от нас?
Или може би в нас ли?
Играе някакви игри.
В тъмно одеяло
грее се надежда,
трепти
и за нещяло,
топла и копнееща.
В скалите
разбиват се вълни
от спомени за това какво
страха
потъпквали сме заради идеала,
който щастие носи,
живеещи както
душата бленува.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Спомен

Свързани произведения

Comments

Random works