Спомен...

8 jun 2016, 8:10 2016-07-14T10:21:40+03:00

Poesía » Otra

489 0 2

И стъпки безшумно отекват по пясъка,
и фара ни маха далече с ръка,
силно се чува на чайката крясъка,
пристъпвам бавно със боси крака.

Крада ти запалки и миди, и вяра,
крада от цветята меда им любим,
връхлита чудовищно, но глухо и звяра,
а железният ключ е така разглобим.

Някога, някога далече във времето -
далече от вятъра, от страдания, плен -
посяваме нежно на умората семето,
танцува воала златно сдиплен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

burningdesire (Любослава Пиринкова)

2016-06-09T12:35:42+03:00

Благодаря! Старая се винаги да оставям по един скрит замисъл... обичам мистерията.
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2016-06-09T11:44:41+03:00

Не коментирах вчера, но когато нещо ми стане любимо не мога да мълча
Прелестно е!
Какво е за нас спомена и какво ще направим за него...??
Тук има нещо скрито и нещо повече
Обичам мистерията и тишината и енергията в твоите стихове.