burningdesire (Любослава Пиринкова)
61 240
8.06.2016 г., 8:10 ч.  

Спомен... 

  Поезия » Друга
503 0 2

И стъпки безшумно отекват по пясъка,
и фара ни маха далече с ръка,
силно се чува на чайката крясъка,
пристъпвам бавно със боси крака.

 

 

Крада ти запалки и миди, и вяра,
крада от цветята меда им любим,
връхлита чудовищно, но глухо и звяра,
а железният ключ е така разглобим.

 

 

Някога, някога далече във времето -
далече от вятъра, от страдания, плен -
посяваме нежно на умората семето,
танцува воала златно сдиплен.

© Любослава Пиринкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Старая се винаги да оставям по един скрит замисъл... обичам мистерията.
  • Не коментирах вчера, но когато нещо ми стане любимо не мога да мълча
    Прелестно е!
    Какво е за нас спомена и какво ще направим за него...??
    Тук има нещо скрито и нещо повече
    Обичам мистерията и тишината и енергията в твоите стихове.
Предложения
: ??:??