burningdesire (Любослава Пиринкова)
61 240
Jun 8, 2016, 8:10 AM  

Спомен... 

  Poetry » Other
502 0 2

И стъпки безшумно отекват по пясъка,
и фара ни маха далече с ръка,
силно се чува на чайката крясъка,
пристъпвам бавно със боси крака.

 

 

Крада ти запалки и миди, и вяра,
крада от цветята меда им любим,
връхлита чудовищно, но глухо и звяра,
а железният ключ е така разглобим.

 

 

Някога, някога далече във времето -
далече от вятъра, от страдания, плен -
посяваме нежно на умората семето,
танцува воала златно сдиплен.

© Любослава Пиринкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря! Старая се винаги да оставям по един скрит замисъл... обичам мистерията.
  • Не коментирах вчера, но когато нещо ми стане любимо не мога да мълча
    Прелестно е!
    Какво е за нас спомена и какво ще направим за него...??
    Тук има нещо скрито и нещо повече
    Обичам мистерията и тишината и енергията в твоите стихове.
Random works
: ??:??