Спомен

Poesía » De amor

884 1 2

Ходя из улиците тъмни,
оживяват спомени в мен.
Вървя и чакам да съмне -
да дойдеш ти във моя ден.

Сядам на пейката стара -
на нея момиче с руси коси,
а близко до тротоара
момчето с велосипеда звъни.

Чувам познатия смях,
но някак далечен звучи.
И се протягам към тях,
без да ги достигна, уви...

Ходя пак из улиците тъмни -
няма светлина за мен -
щом аз към тебе се завръщам,
но теб те няма в моя ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Има много тъга но спомените са нашият стар,незабравим пристан.

2020-01-06T20:41:31+02:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Тъжен стих! Познато чувство! Светът ни понякога се свежда до един, единствен човек. Няма ли го него, все едно светът изглежда празен! Пустота... И когато види щастливи хора, тъгата му става още по-голяма!

2020-01-05T21:20:08+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0