Спомен

5 ene 2020, 12:43

Poesía » De amor

637 1 2

Ходя из улиците тъмни,
оживяват спомени в мен.
Вървя и чакам да съмне -
да дойдеш ти във моя ден.

Сядам на пейката стара -
на нея момиче с руси коси,
а близко до тротоара
момчето с велосипеда звъни.

Чувам познатия смях,
но някак далечен звучи.
И се протягам към тях,
без да ги достигна, уви...

Ходя пак из улиците тъмни -
няма светлина за мен -
щом аз към тебе се завръщам,
но теб те няма в моя ден...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2020-01-06T20:41:31+02:00

Има много тъга но спомените са нашият стар,незабравим пристан.
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2020-01-05T21:20:08+02:00

Тъжен стих! Познато чувство! Светът ни понякога се свежда до един, единствен човек. Няма ли го него, все едно светът изглежда празен! Пустота... И когато види щастливи хора, тъгата му става още по-голяма!