Jan 5, 2020, 12:43 PM

Спомен 

  Poetry » Love
700 1 2

Ходя из улиците тъмни,
оживяват спомени в мен.
Вървя и чакам да съмне -
да дойдеш ти във моя ден.

 

Сядам на пейката стара - 
на нея момиче с руси коси,
а близко до тротоара
момчето с велосипеда звъни.

 

Чувам познатия смях,
но някак далечен звучи.
И се протягам към тях,
без да ги достигна, уви...

 

Ходя пак из улиците тъмни - 
няма светлина за мен - 
щом аз към тебе се завръщам,
но теб те няма в моя ден...

© Есенен блян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Има много тъга но спомените са нашият стар,незабравим пристан.
  • Тъжен стих! Познато чувство! Светът ни понякога се свежда до един, единствен човек. Няма ли го него, все едно светът изглежда празен! Пустота... И когато види щастливи хора, тъгата му става още по-голяма!
Random works
: ??:??