Спомен
Ходя из улиците тъмни,
оживяват спомени в мен.
Вървя и чакам да съмне -
да дойдеш ти във моя ден.
Сядам на пейката стара -
на нея момиче с руси коси,
а близко до тротоара
момчето с велосипеда звъни.
Чувам познатия смях,
но някак далечен звучи.
И се протягам към тях,
без да ги достигна, уви...
Ходя пак из улиците тъмни -
няма светлина за мен -
щом аз към тебе се завръщам,
но теб те няма в моя ден...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Есенен блян Все права защищены
