Спомен

Поезия » Любовна

873 1 2

Ходя из улиците тъмни,
оживяват спомени в мен.
Вървя и чакам да съмне -
да дойдеш ти във моя ден.

Сядам на пейката стара -
на нея момиче с руси коси,
а близко до тротоара
момчето с велосипеда звъни.

Чувам познатия смях,
но някак далечен звучи.
И се протягам към тях,
без да ги достигна, уви...

Ходя пак из улиците тъмни -
няма светлина за мен -
щом аз към тебе се завръщам,
но теб те няма в моя ден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Има много тъга но спомените са нашият стар,незабравим пристан.

2020-01-06T20:41:31+02:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Тъжен стих! Познато чувство! Светът ни понякога се свежда до един, единствен човек. Няма ли го него, все едно светът изглежда празен! Пустота... И когато види щастливи хора, тъгата му става още по-голяма!

2020-01-05T21:20:08+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0