jollyroger (Коста Качев) jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K
26 nov 2020, 13:44

Спомен...

749 4 3

 

Спомен...

 

Опитвам да си спомня любовта

и тръпките, които съм забравил,

но отлетяха толкова лета́ –

живота ми изниза се по право...

 

Но някъде, дори накрай Света́,

е просто невъзможно да те няма

ще те намеря там във лудостта си –

за винаги при тебе да остана!...

 

А вярвам все, че в някой идващ ден

ще проумееш и сама енигмата

на станалото между теб и мен –

оставило страстта ни непостигната!...

 

... но може би и тъкмо за това

обичам много слънчевите залези,

понеже в залеза си – даже любовта

със светла нежност трайно е белязана!...

 

Надеждата отново със крила

към мен напира, яростно размахани –

отидеш ли си, пак ела,

че страшно е без спомени!...

... Повярвай ми!...

 

26.11.2020.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0