26 нояб. 2020 г., 13:44

Спомен... 

  Поэзия » Любовная
487 4 3

 

Спомен...

 

Опитвам да си спомня любовта

и тръпките, които съм забравил,

но отлетяха толкова лета́ –

живота ми изниза се по право...

 

Но някъде, дори накрай Света́,

е просто невъзможно да те няма

ще те намеря там във лудостта си –

за винаги при тебе да остана!...

 

А вярвам все, че в някой идващ ден

ще проумееш и сама енигмата

на станалото между теб и мен –

оставило страстта ни непостигната!...

 

... но може би и тъкмо за това

обичам много слънчевите залези,

понеже в залеза си – даже любовта

със светла нежност трайно е белязана!...

 

Надеждата отново със крила

към мен напира, яростно размахани –

отидеш ли си, пак ела,

че страшно е без спомени!...

... Повярвай ми!...

 

26.11.2020.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??