Nov 26, 2020, 1:44 PM

Спомен...

  Poetry » Love
755 4 3

 

Спомен...

 

Опитвам да си спомня любовта

и тръпките, които съм забравил,

но отлетяха толкова лета́ –

живота ми изниза се по право...

 

Но някъде, дори накрай Света́,

е просто невъзможно да те няма

ще те намеря там във лудостта си –

за винаги при тебе да остана!...

 

А вярвам все, че в някой идващ ден

ще проумееш и сама енигмата

на станалото между теб и мен –

оставило страстта ни непостигната!...

 

... но може би и тъкмо за това

обичам много слънчевите залези,

понеже в залеза си – даже любовта

със светла нежност трайно е белязана!...

 

Надеждата отново със крила

към мен напира, яростно размахани –

отидеш ли си, пак ела,

че страшно е без спомени!...

... Повярвай ми!...

 

26.11.2020.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...