30 oct 2006, 13:50

СПОМЕН

Poesía

1.1K 0 3

С-ън, надежда , една мечта.. П-о пътя тежък на любовта О-браз и нежно сияние в нощта, М-илва ме чрез нежността Е-дна усмивка в далечината се топи Н-адеждата умира, потопена във сълзи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

красива тъга...много ми хареса...!

2008-06-12T21:20:31+03:00
DeCKa (Десислава)

Само не позволявай на надеждата да умира!!!Иначе стихчето е добро

2007-05-03T17:04:54+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Тъжен акростих...
Поздравче с усмивка!

2006-10-30T15:06:34+02:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0