Oct 30, 2006, 1:50 PM

СПОМЕН

Poetry

1.1K 0 3

С-ън, надежда , една мечта.. П-о пътя тежък на любовта О-браз и нежно сияние в нощта, М-илва ме чрез нежността Е-дна усмивка в далечината се топи Н-адеждата умира, потопена във сълзи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

красива тъга...много ми хареса...!

2008-06-12T21:20:31+03:00
DeCKa (Десислава)

Само не позволявай на надеждата да умира!!!Иначе стихчето е добро

2007-05-03T17:04:54+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Тъжен акростих...
Поздравче с усмивка!

2006-10-30T15:06:34+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0